Тетевене град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен.
Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен,Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина в центъра на града е 415 м.
Населението на града към 2009 година е 10 613 жители.
Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена.Вековните гори, пълноводните реки са осигурявали храна, а пещерите, които са в изобилие в региона, са служели за жилище на най-ранния обитател. Доказателство за това, са находките в пещерите Моровица, Байовица, Драганчовица.
Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе Серди.За живота на траките тук мълчаливи свидетели са многобройните надгробни могили, разположени по разклоненията на Васильовската планина и Тетевенския Балкан и по поречието на р.Вит и притоците й.
Намерените монетни находки показват, че тук е имало и римско селище. Бронзовите и сребърни сестерции от римските императори Траян и Комод, на императори от II - IV век не са единствените свидетели на римското господство. По високите части на планините могат да се открият следи от римски пътища, стражеви наблюдателници, над реките са останали римски мостове.
Тетевен преживява възхода и паденията на Първата и Втората българска държава,за да се потопи в тъмнината на петвековното турско робство.
За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит.
В периода на турско владичество жителите на Тетевен били “войнуци”, т. е. имали известни военни и охранителни ангажименти, срещу което получавали определени права и самостоятелност.Градът е притежавал статут и на вакъфско селище.
През XVI и XVII век турците извършили насилствено помохамеданчване в района, но не посмели да закачат града.
През XVI — XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаятa, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел името „Алтън Тетевен“ (Златен Тетевен).
Наред с икономическият подем,Тетевен достига своите висини и в духовно-просветната сфера.В града се намира Тетевенският манастир "Св. пророк Илия",основан през времето на Втората българска държава(XIII-XIV в.),продължава да бъде неугасващо огнище на християнството и българският дух и през мракобесните години на турското робство.
Шестдесет хаджии извежда селището по пътя на светите места(Божи гроб в Йерусалим). Хиляди са поклонниците на Манастира „Зограф", Рилския манастир. Три метоха в Тетевен разгръщат своята мисионерска дейност.
През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60 те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват  занаяти ,като абаджийство, кожухарство, резбарство и др.
Въпреки,че с годините селището се възстановило, то никога не достигнало предишния си разцвет и благосъстояние.
Буйният и свободолюбив балканджийски дух на тетевенчани не е позволил да бъдат сломени стремежите към национална независимост.Най-известните хайдути от района са Костин, Дели Пало, Данчо, Ангел, Нягол и др.
През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир.
На 15 км югоизточно от града се разиграва финалната драма на Априлското въстание. Георги Бенковски (фактическият ръководител на народния бунт), Захари Стоянов (оставил на българския народ безценните “Записки по българските въстания”), отец Кирил (касиерът на IV-ти революционен окръг) и Стефо Далматинеца стават жертва на гнусно предателство и в местността Костина попадат на турска засада, при което загиват Бенковски и отец Кирил, а З. Стоянов и С. Далматинеца по чудо оцеляват след невероятни премеждия.Според официалната версия предателят - Вълю Стоилов Мечката е посечен от тетевенци,но според приказките на местните жители,той доживява до дълбока старост доста години след Освобождението на България.Защо това никак не е очудващо и до днес....  
Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение-11 Ботеви четници, 4 души в четата на Панайот Хитов от 1876 г. и 48 опълченци.Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.
Тетевенци не останали назад от културния и политически подем по време на Българското възраждане. Строят се църкви, училища, поддържа се и се обогатява българският дух.
От този период е църквата „Всях Светих“,строена през 1843-1846 г.,издигната е на мястото на стария храм,изгорял през 1801 по време на опожаряването на града от кърджалии.Тя е едно изключение сред църквите градени през Османско владичество поради големите си размери. Двете й камбани са излети в Москва, амвонът е украсен с дебърски дърворезби, а иконостасът е изработен от тетевенски майстори.
След Освобождението Тетевен се развива като туристически център.